519

На международното летище в Дамаск новият шеф на сигурността — един от бунтовниците, които преминаха целия път през Сирия към столицата — пристигна със своя екип. Малцината работници по поддръжката, които се появиха на работа, се скупчиха около майор Хамза ал-Ахмед, нетърпеливи да научат какво предстои.

Те изказаха оплакванията си, които се страхуваха да изразят по време на управлението на Башар Асад.

Те споделиха, че са им отказвани повишения и привилегии в полза на фаворити, подкрепящи Асад, и че шефовете им са ги заплашвали със затвор, защото работят бавно. Предупредиха, че поддръжници на Асад сред служителите на летището, са готови да се върнат на работа, когато съоръжението отвори отново.

Докато Ал-Ахмед се опитваше да ги успокои, инженерът Осама Наджим, каза: „Това е първият път, когато говорим.“

Бунтовниците, внезапно поели властта, видяха население, изпълнено с емоции: вълнение от новите свободи; болка от годинините на репресии; и надежди, очаквания и притеснения за бъдещето. Някои бяха съкрушени до сълзи.

Преходът беше изненадващо плавен. Данните за репресии, убийства и сектантско насилие са минимални. Грабежите и разрушенията бяха бързо овладени, бунтовническите войски са дисциплинирани. Нормалният живот в столицата Дамаск се завърна. Беше забелязан само един микробус с войници.

Но има милиони начини нещата да се объркат.

Страната е разрушена и изолирана след пет десетилетия управление на клана Асад. Семействата са разкъсани от войната, бившите затворници са травматизирани от бруталностите, които са претърпели, десетки хиляди остават в неизвестност. Икономиката е разрушена, бедността е широко разпространена, инфлацията и безработицата са високи. Корупцията е навсякъде.

На летището ал-Ахмед каза на служителите: „По новия път ще има предизвикателства, но затова казахме, че Сирия е за всички и всички трябва да си сътрудничим.“

Бунтовниците досега говорят добре, казва Наджим. „Но ние няма да мълчим отново за нищо нередно.“

В нощта след падането на Асад въоръжени мъже бродеха по улиците, празнувайки победата с оглушителна стрелба. Някои сгради на агенцията за сигурност бяха подпалени. Тълпата нахлу в сградата на летището, опустошавайки интериора. Бунтовниците обвиниха за това привърженици на Асад.

Хората не смееха да излязат на улицата. А всички магазини бяха затворени.

Тахрир ал Шам се наложи да въведе вечерен час за три дни, забрани на бунтовническите войски да празнуват с безразборна стрелба и го накара да пазят от безчинства върху частни и обществени институции и сгради.

Прочетете още: Илон Мъск: въздействие върху науката и иновациите на един страховит гений

След ден сирийците се завърнаха на улицата.

Десетки хиляди се отправиха към затворите на Асад, особено Сайдная в покрайнините на столицата, за да търсят близките си, изчезнали преди години. Но малцина засега са открили някакви следи от тях.

По време на празненствата по улиците въоръжени мъже подканваха децата да се повозят на бронираните им машини. Бунтовниците позираха за снимки с жени, някои от които с непокрити коси. Минаващите коли огласяха улиците с революционни песни. Магазините и стените на сградите бяха облепени с революционни плакати на активисти, убити от режима на Асад.

Телевизионните медии отразяваха всичко, като замениха култа към Асад с пускане на революционни песни. Държавните медии излъчваха всички декларации, издадени от новото преходно правителство.

Новата администрация призова хората да се върнат на работа и сирийските бежанци по света да се върнат, за да помогнат за възстановяването на страната.

Но неволите на Сирия далеч не са решени.

Цените на стоките рязко паднаха, тъй като търговците вече не трябваше да плащат солидни митнически такси и подкупи, но доставките с гориво беше силно нарушено, което увеличи транспортните разходи и причини продължителни прекъсвания на тока в цялата страна.

Длъжностни лица съобщиха, че искат да отворят летището възможно най-скоро. Тази седмица екипите за поддръжка инспектираха няколко самолета. Хигиенистите извозиха боклуците от потрошени мебели и стоки.

Хигиенистът Мурад каза, че печели на месец еквивалента на 15 долара, а има шест деца за хранене, включително едно с увреждане. Мечтае да си купи мобилен телефон.

„Трябва ни много време, за да изчистим всичко това“, каза той.