Съдържание

Обществото преодолява сблъсъците чрез по-голяма изява на добрината, а не на агресията. И в навечерието на Рождество Христово и Нова година не трябва да забравяме това.

За така нареченият „възродителен процес“

Нека отдадем почит за нещастието, връхлетяло турците в България, при опита на комунистическият режим да извърши преименуване на всички мюсюлмани преди 30 години.

На 24 декември 1994 г. въоръжени сили навлизат в много населени места, райони предимно с мюсюлманско население. И това е наистина един тъжен ден. Тъжно събитие, което е белязало българската история и до ден днешен отеква в политическия и обществен живот на страната.

Защото, когато се извърши такова престъпно деяние, се плаща една дълга лихва. Тези безумци, които го извършват, не си дават сметка за последствията от действията им и че осъждат обществото да плаща лихви доста дълго време. При всяка кризисна ситуация след това има дълго ехо.

Това, което нагло и арогантно е наречено „възродителен процес“ бележи ежедневието на българската политика. Такива травми, когато не са преболедувани, дълго време нанасят вреда.

За обществото и динамиката

От една страна, ние сме в много по-благоприятно положение, отколкото нещастните украинци, жертви на агресия на един луд човек в Кремъл. От друга страна, в западното общество има усещане за много големи промени, някои от които силно негативни. Например, от гледна точка на това, че всяко поколение живее по-добре от предходното, както си мислим всички ние.

И когато в Америка се възприеме мнението, че децата живеят по-зле от своите родители, това създава друго настроение. У нас такова настроение няма. И то не е въпрос на статичност или динамика, а е въпрос на факта, че ние сме стартирали от много ниско равнище и сме далече от това, което преживяват западните общества. Поради това може би е усещането е, че тук е по-спокойно.

Обективно погледнато, от една страна, ние живеем много по-спокойно от други райони на света. От друга страна обаче, проблемите тук са големи в последните 40 години. Промените наистина са толкова много, че за един човешки живот носят свръх динамика.

Аз помня, като дете, голямата радост в къщи, когато поставиха стационарен телефон. Сега моят телефон е в джоба – тази динамика за един човешки живот е много голяма. Аз карах кола, която беше от картон, Трабант. От София до Созопол съм пътувал шест часа и половина за да отида с жена ми на море. Сега пътувам максимум за четири часа.

Така че тези промени, с които живеем оказват влияние на целия ни живот и, в крайна сметка, най-много на психическото спокойствие.

Прочетете още: Израелската армия се изтегля от Ивицата Газа

В историята на човечеството винаги е имало изоставяне на едни процеси и подхващане на други. Това е динамиката на случването. Тази динамика обаче в последните години постепенно намалява, много по-бавно се развиват процесите.

Важно е да се подчертае нещо много важно: преодоляването на сблъсъците в ежедневието става през по-голяма изява на добрината, а не през по-голяма изява на агресията. Защото агресията е тази, която нанася травми върху обществата и върху хората.

В политическия ни живот наблюдаваме едно постоянно преливане от едно състояние в друго. Само че политическите кризи имат тази специфичност, че могат да бъдат вън от обществените приоритети. Когато обществото и държавата са сравними в полза на държавата, имаме проблеми. Когато обаче са сравними в полза на обществото, обществото не внимава много.

Когато се заклех като заместник министър председател и министър на образованието през май 1997 г., в българските банки имаше 0 лева. Сега само спестяванията на гражданите са около 80 милиарда лева. Това са различни състояния на обществото. И всички тези неща са все в негова полза.

Поради тази причина политическата криза, която върви покрай нас не се отразява силно на хората.

Да, въпреки това мрънкането продължава. Мрънкането е част от всекидневието на хората. При нас, в България, то като че ли е малко в повече. Освен това едни мрънкат, други не мрънкат. И тези, които не мрънкат, живеят много по-добре, защото се трудят, полагат усилия, като срещу това получават успехи, които ги удовлетворяват. Мрънкането е присъщо на по-ленивите и по-мързеливите хора.

Това не означава, че няма основание да се изрази негодувание. Напротив, основание има и то се свързва с поведението на публичните личности. Там негодуванието много често е съвсем основателно, защото не може да се търпи някакво поведение на хора, които би трябвало да са излъчени заради обществения интерес.

Има известен дефицит на солидарност поради това, че много дълго време сме живели в затворено общество. Все още поколение хора като мене идват от това затворено общество. Солидарността е много по-силно развита там, където обществото е отворено и всичко зависи от твоето поведение.

Когато видиш, че не си солидарен с другия, много бързо разбираш, че не си солидарен и със себе си. На това затвореното общество не може да те научи. Но солидарността също се променя, защото се сменят поколенията.

Веселин Методиев