Лов и залавяне на баща

Отказът на дадена личност да бъде родител, ускорява нарцистичния дрейф на нашето време

Хетеропатриархатът има своите лоши страни, но трябва да се признае, че не е оставил децата без бащи. Никога не се научих, като мъж, на това, което е актуално днес и на което твърдят, че са ме учили (култура на изнасилване, безпардонност и т.н.). Аз знам, че мъж, какъвто Бог го е предвидил, не забременява момиче, след което офейква. Научих това може би още когато бях на 12 години. Само слух или клюка в малкия град, в който живеех, че млад мъж е забременил момиче, бяха достатъчни, за да се впуснем в лов и залавяне на безразсъдния мъж.

Наскоро една известна личност измисли ново право: Решавам да не бъда баща. Правото на решение е хлъзгаво понятие, тъй като всеки може да реши каквото си поиска. Решението на споменатия не-баща предизвика дебат, като консервативно настроените декларираха несъгласието си за алфа мъжкаря, а по-либералните се обявиха за равенопоставеност: ако жените могат да абортират, мъжете могат… да бягат.

Светът е обърнат с главата надолу и си играе на криеница с рационалността. Това, което преоткриваме с „Решавам да не бъда баща“ е, че мъжете и жените не са равни. Всъщност, да, ние сме много различни. И тази разлика означава, че жената може да реши да не бъде майка, а мъжът не може да реши да не бъде баща или да спре да бъде такъв. Преди тези неща не трябваше да се обясняват.

Всъщност има магическа точка, в която феминизмът и рицарството се срещат, където мъжете не трябва да правят секс без предпазни средства и да игнорират партньора, защото това е даване на живот на сираци и майчинско робство. Мъжете правят каквото искат, а жените се грижат за грешките им. Това, връщайки се към моралните същности, е грешно. Тъй като е грешно, обществото го осъди. Тъй като обществото ви поиска сметка, вие припознахте детето и изпълнихте задължението си. Тогава ти си нещастен, но това е проблемът на всеки идиот.

Строго погледнато, обществото те е принудило да осъзнаеш, че да си баща не е толкова лошо. Много мъже заобичват децата си, дълго време след като са ги създали. Бащинството процъфтява при свършен факт .

Богаташите бягат, с презумпцията, че ще платят за греховете си. Ако си беден, не би могъл да платиш нищо, разбира се. Така това, което в моя град наричат ​​„баща портфейл“, е вид сурогатно майчинство в обратна посока: плащане, за да не си баща. При сурогатното майчинство парите оправдават решенията. Но решенията, взети според пари, са мъртво родени.

Колкото и някои вече разпространени практики да служат за маскиране на безочието (даване на дете за осиновяване от неизвестен баща поради ин витро бременност, с незнаен произход на спермата), решаващо е мъжът да знае, че е баща. В този смисъл човек е баща, когато го знае. И, знаейки това, той вече не може да „реши да не бъде баща“. Това, което той решава, е да не обича детето си. Това е малко като задължението за оказване на пътна помощ: виждате как става катастрофа и решавате, че това вас не ви засяга.

Познавам някои деца без бащи и твърдя, че не се чувстват добре. Двулично е да насърчаваме жените да бъдат самотни майки и в същото време да изискваме мъжете да се грижат за децата си. Строго погледнато, това, което се предлага, е богатите жени да си позволяват деца без баща, а богатите мъже да си позволяват секс без семейно обвързване. Важността на парите в тези репродуктивни игри трябва да бъде подчертана много ясно.

Дете, което не познава баща си, периодично ще си задава въпроса: защо всеки има баща, а аз не? Какво престъпление е извършил? В този смисъл разсъжденията на Калдерон („Най-голямото престъпление на човека е да се роди“) са фундаментални: всеки знае кой е бащата на едно дете, на което половината живот минава в разпитване за него. Ако не съм посочил името на човека в тази статия, е, защото знам кой е бащата на някой, който още не знае, че е останал без него.

Накратко, говорим за опасни проекции: какво ще попречи на едно дете да се държи като своя не-баща, когато порасне? Децата подражават на своите родители и затова няма нищо по нормално от това, детето да стане като баща си.

Когато Шекспир пише в своя сонет XIII: „Бил ли си баща: нека синът ти каже това“, той се стреми да насърчи мъжете да оставят потомство. Но стихът може да се тълкува и като морален дискурс на оковано мъжко достойнство. Оценяваш ли достатъчно баща си, за да бъдеш баща на децата си?

Автор: Алберто Олмос

Elconfidencial