Хора на Марс: 5 предизвикателства, с които ще трябва да се справим

Един от приоритетите в новия мандат на Доналд Тръмп е изпращане на хора на Марс, но астронавтите, които стъпят на червената планета, ще трябва да се справят най-малко с 5 предизвикателства.

Американската космическа агенция НАСА има списък от „пет основни опасности при пилотиран космически полет до Марс. Тези опасности могат да се комбинират и това да изостри ефектите върху човешкото тяло“.

„Разпознаването на опасностите позволява на НАСА да търси начини за преодоляване на предизвикателствата от изпращането на хора на Марс, Международната космическа станция и Луната“, казва агенцията.

Радиация

Първата опасност е космическата радиация. Това представлява сериозен риск за всеки, който прекарва дълго време далеч от Земята.

„Невидима за човешкото око, космическата радиация е един от най-опасните аспекти на космическите полети“, предупреждава НАСА.

Когато сте на Земята, вие сте защитени от нейното магнитно поле и атмосфера. Но щом отидете в космоса, се излагате на йонизиращото лъчение и вече не сте защитени.

Не можете да го видите или усетите, но НАСА предупреждава, че ефектите от тази „тиха опасност“ са съвсем реални. След шест месечен престой в космоса, тялото ви ще бъде изложено на приблизително същото количество радиация, както сте си направили 1000 рентгенови снимки на гръдния кош.

Това увеличава риска от развитие на рак, увреждане на централната нервна система, загуба на костна и мускулна маса, и сърдечно-съдови заболявания.

Изолация

Докато сте бомбардирани с космическа радиация, ще трябва да се изправите пред друго предизвикателство: да бъдете човек. Космически полет означава изолация – от дом, семейство, приятели. Ще можете да общувате със Земята, но ще сте далеч от нея и всичко, което тя ви предлага.

Ако пращате хора на Марс, е много по-лошо. „На Земята имаме лукса да извадим мобилните си телефони и незабавно да се свържем с почти всичко и всички около нас“, обяснява НАСА.

При пътуване до Марс астронавтите ще бъдат по-изолирани, отколкото можем да си представим. Липсата на сън, денонощната десинхронизация и натоварената работата изострят този проблем и могат да доведат до намалена производителност и влошаване на жизнените функции.

Разстояние до Земята

Отдалечеността на Марс от Земята предполага изработка на прецизен план на мисията. Пътуването до Марс и обратно би отнело много време. Сигурността на комуникациите също ще бъде проблем.

В крайна сметка Марс е на цели 100 милиона километра от Земята.

Докато едно пътуване до Луната и обратно може да бъде извършено за няколко дни, то астронавтите, отправили се до Марс, ще бъдат далеч от Земята за „приблизително три години”. Това прави планирането на мисия много по-трудно.

„Предвид разстоянието, планирането и обучението на астронавтите ще бъдат от съществено значение за успеха на мисиите до Марс“, казва НАСА. „Ще имаме: забавяне на комуникацията до 20 минути в едната посока; повреди в оборудването; нужда от медицинска помощ; недостиг на храна и консумативи. Астронавтите ще трябва да могат да се ориентират в различни ситуации с минимална подкрепа от наземните екипи.

Гравитационни полета

Тук, на Земята, рядко мислим за гравитацията. Приемаме я за даденост. Но астронавтите ще трябва да се изправят не пред едно, а пред три различни гравитационни предизвикателства по време на пътуването си до Марс.

Първо, те ще трябва да се адаптират към безтегловността по време на дългото космическо пътуване до Марс, което може да продължи около шест месеца. След това, когато са на Марс, те ще изпитат различен тип гравитация. Това няма да е пълна безтегловност, а около една трета от земната гравитация.

И когато, накрая, се върнат у дома, телата им ще трябва отново да се приспособят към земната гравитация. „Превключването от едно гравитационно поле към друго е по-сложно, отколкото изглежда“, предупреждават от НАСА.

„Преходът засяга пространствената ориентация, координацията глава-око и ръка-око, баланса при движение.“ При приземяване на Марс е възможна загуба на съзнание при някои от астронавтите.

Но това не е всичко: астронавтите, летящи в космоса, са изправени пред много сериозни рискове за здравето в резултат на продължителна липсата на гравитация.

„Без непрекъснатото натоварване от земната гравитация, кости губят средно от 1% до 1,5% от минералната си плътност на месец“, обяснява НАСА.

„Водата и другите телесни течности се движат към главата, което може да окаже натиск върху очите и да причини проблеми със зрението. Ако не се прилагат превантивни мерки, екипажите могат да изпитат повишен риск от развитие на камъни в бъбреците поради дехидратация и повишено отделяне на калций от костите.“

Враждебна среда

Космическият кораб предпазва астронавтите от враждебния външен свят на Космоса и на Марс. Но когато човешкото тяло е изолирано за дълго време, възникват други рискове.

„Микробите могат да променят характеристиките си в космоса, а микроорганизмите, живеещи естествено в човешкото тяло, се прехвърлят по-лесно от човек на човек в затворени пространства“, казват от НАСА.

Нивата на хормоните на стреса могат да бъдат повишени, а имунната система променена, което може да доведе до повишена чувствителност към алергии или други заболявания. Необходими са повече изследвания, за да се определи доколко тези промени представляват риск за астронавтите.